Доц. Каталина Пую: Далчев няма аналог в румънската литература, той е уникална личност
Румънските студенти изучават Атанас Далчев наред с лириката на Елисавета Багряна и прозата на Йордан Йовков. Това каза доцент Каталина Пую - преподавател в секция “Българска филология” на Департамента по руска и славянска филология в Букурещкия университет - най-големия държавен университет в Румъния. Тя гостува в пресклуба в Букурещ и чрез видеовръзка участва в представянето на юнския брой на списание , посветен на 120-годишнината от рождението на поета. “Трета година румънските студенти учат литературата между двете световни войни. Тогава представяме и този изключителен автор. Интересно е, че Атанас Далчев няма аналог в румънската литература. След 40-те години в румънската литература има много интересни поети с много изявена образност като Лучиан Блага, Йон Барбу, Тудор Аргези, но Далчев е уникална личност”, смята Каталина Пую. Тя отбеляза, че българският поет много се харесва на румънските студенти, но малка част от стихотворенията му са преведени на румънски. “За студентите това е и положителен факт и ще ви кажа защо. Защото трета година вече разбират български и четат Далчев в оригинал. Това е много важно за тях. Те могат да почувстват тази предметна лирика, която той представя. И дано да има от нашите студенти някой, който да преведе и да издаде на румънски цяла стихосбирка, защото румънските читатели имат нужда да знаят, че има такъв изключителен български поет”, коментира още Каталина Пую. По време на участието си в събитието тя прочете строфа от стихотворението “Вечер” на български, а след това и на румънски, преведено от нея. В рамките на гостуването си в пресклуба в Букурещ Каталина Пую получи като подарък последните броеве на списание “”, отпечатани тази година, и обеща да ги занесе на студентите, които изучават български език и литература. Следва интервюто, което Каталина Пую даде : Госпожо Пую, споделихте, че повечето стихотворения на Атанас Далчев не са преведени на румънски език. Как творчеството му може да стигне до широката румънска публика? Открих с нерадост, че Далчев е много малко преведен, в сравнение с другите български поети през този период, говоря даже и за модернистите, за символистите. И това много ме учуди. Защото според мен Далчев би се харесал на румънската публика, на румънския читател чрез тази негова предметна проза. В Далчевата поезия има едно противопоставяне между метафизичността или философията на живота, изразена чрез обикновените предмети, обикновените вещи. Това е среда, в която ние живеем - къщите, прозореца, коли, зазидания балкон. Това е път към румънския читател. Той би разбрал тази философия на живота, която представя Далчев. Аз не превеждам поезия, не съм преводач на поезия, но си казах, че за да разбера Далчев, за да мога да разбера по-добре поетиката, динамиката на неговата поетика и да го представя на румънския изследовател, трябва да преведа на румънски част от стихотворенията му. И преведох отделни фрагменти. Кой ще се заеме с превода на един такъв уникален поет, това е трудно за казване. Първо трябва да знаеш много добре езика. После трябва да познаваш атмосферата, средата, в която той твори. Така че не мога да ви кажа какъв е пътят. Но бих искала много да го разбера и аз. За да мога да го предложа на моите бивши студенти. Имам тази надежда, че някой от тях един ден ще седне и ще преведе не само Далчев. Тук мога да спомена моя бивша студентка - Ливия Нистор, която през септември ще замине за София в рамките на една стипендия и ще преведе част от поетиката на Йордан Ефтимов - съвременен български поет. Може би това е пътят. Какви други български автори изучавате със студентите в университета? Тази година изучавахме Паисий Хилендарски. Не знам как се възприема в България, но много се харесва на румънските студенти. Те даже преведоха няколко фрагмента от “История славянобългарска”, тъй като Паисий не е преведен, има само части, които са преведени. Минаваме към Софроний Врачански. И той много им хареса, въпреки че е възрожденски писател и е от друга епоха. Любен Каравелов с “Българи от старо време”, Петко Р. Славейков с “Изворът на белоногата”, минаваме после към класиците. Иван Вазов. Тук вече са представени на румънския читател. Вазов е преведен почти изцяло. Алеко Константинов с “Бай Ганьо”. Минаваме към модернистите - Пенчо Славейков и творците от така наречената “велика четворка”. После отиваме към символизма. И последният семестър изучаваме и съвременни български автори - Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Алек Попов и др. Опитваме се по някакъв привлекателен начин да свържем студентите с българската култура и с българския съвременен манталитет. По привлекателен начин преподавате и “Цивилизация”. Разказвате на студентите дори за българската роза и за българската чалга. Как възприемат тези теми? Те нямат задължителни теми. Аз им давам списък в началото и те си избират темата, която ще представят на колегите си. Харесва им. Говорим за парфюмите, за големите марки, които съдържат есенция на българска роза. Или за чалгата. Те правят сравнение с румънската чалга, която се слуша - “манеле”, сигурно сте чували. Говорим и за други такива интересни феномени, които ги привличат от по-практична част. Колко студенти има в момента в секция “Българска филология? Имаме първа година - там са 14 студенти. И трета година сега завършиха 6 студенти. Имаме приемни изпити през година. Групите не са големи, но мисля, че с по-малка група можеш да работиш много по-добре и те имат много повече възможности и след това да постъпят на добра работа.
|
|
Литературен обзор
Слави Кинов, Косара Костова и Габриела Попова отличени в литературния конкурс за героите на България
На тържествена церемония в Казанлък бяха обявени лауреатите на литературния конкурс, организиран от Инициативния комитет „Стефан Почеков“ и местната администрация. Събитието е част от честванията по повод 150-ата годишнина от живота на революционера Стефан Поч ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Хасан Дудар изследва мигрантския опит и идентичността на палестинските американци в Толиедо
Книгата "Carryout" на Хасан Дудар е дебютен сборник, който проследява живота на палестинско-ливанска фамилия в Толиедо, Охайо. Дудар поставя мигрантския опит в сърцето на произведението си и предлага дълбок анализ на разселването и принадлежността в арабската ...
Добрина Маркова
|
Антоанета Нечева открива нов библиотечно-информационен кът за учениците в Луковит
Валери Генков
|
Литературен обзор
Историята за "Мартини феята" и силата на малките жестове
В света на приказките, където феите живеят и се наслаждават на живота, историята за "Мартини феята" от Питър М. Кейзън, е особено интересна. Той е не само най-очарователният от всички, но и най-витиеватият. Неговият дом е в градината, между цветята, ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Слави Кинов, Косара Костова и Габриела Попова отличени в литературния конкурс за героите на България
На тържествена церемония в Казанлък бяха обявени лауреатите на литературния конкурс, организиран от Инициативния комитет „Стефан Почеков“ и местната администрация. Събитието е част от честванията по повод 150-ата годишнина от живота на революционера Стефан Поч ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Д-р Милена Кръстанова и д-р Мирослав Лазаров разкриват историята на българската ветеринарна медицина
На 2 юни 2026 г. в Българската академия на науките ще се проведе официално представяне на книгата „Със скалпел, перо и чест“, която носи дълбока обществена и символична стойност, съвпадаща с Деня на Ботев. Изданието е плод на труда на д-р Милена Кр ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Библиотека „Априлов - Палаузов“ предлага безплатна регистрация за нови читатели и с изтекла карта
Валери Генков
|
Авторът и перото
Сборникът „Западни български покрайнини“ разкрива нови перспективи за българите в региона
Ангелина Липчева
|
Сборникът „Западни български покрайнини – история и перспективи“, том I, представя задълбочен анализ на идентичността и историята на българските общности в Западните покрайнини. Изданието, което ще бъде представено в Кюстендил, обединява 24 изследвания, изготвени от учени, преподаватели и обществени дейци, и е резултат от научна конференция, проведена миналата година.
Сборникът ...
|
Подиум на писателя
Очакванията се покачват: Книгите, които могат да спечелят наградата Пулицър за 2026 г
Добрина Маркова
|
|
11:44 ч. / 28.06.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5308 |
|
Румънските студенти изучават Атанас Далчев наред с лириката на Елисавета Багряна и прозата на Йордан Йовков. Това каза доцент Каталина Пую - преподавател в секция “Българска филология” на Департамента по руска и славянска филология в Букурещкия университет - най-големия държавен университет в Румъния. Тя гостува в пресклуба в Букурещ и чрез видеовръзка участва в представянето на юнския брой на списание , посветен на 120-годишнината от рождението на поета.
“Трета година румънските студенти учат литературата между двете световни войни. Тогава представяме и този изключителен автор. Интересно е, че Атанас Далчев няма аналог в румънската литература. След 40-те години в румънската литература има много интересни поети с много изявена образност като Лучиан Блага, Йон Барбу, Тудор Аргези, но Далчев е уникална личност”, смята Каталина Пую.
Тя отбеляза, че българският поет много се харесва на румънските студенти, но малка част от стихотворенията му са преведени на румънски.
“За студентите това е и положителен факт и ще ви кажа защо. Защото трета година вече разбират български и четат Далчев в оригинал. Това е много важно за тях. Те могат да почувстват тази предметна лирика, която той представя. И дано да има от нашите студенти някой, който да преведе и да издаде на румънски цяла стихосбирка, защото румънските читатели имат нужда да знаят, че има такъв изключителен български поет”, коментира още Каталина Пую.
По време на участието си в събитието тя прочете строфа от стихотворението “Вечер” на български, а след това и на румънски, преведено от нея. В рамките на гостуването си в пресклуба в Букурещ Каталина Пую получи като подарък последните броеве на списание “”, отпечатани тази година, и обеща да ги занесе на студентите, които изучават български език и литература.
Следва интервюто, което Каталина Пую даде :
Госпожо Пую, споделихте, че повечето стихотворения на Атанас Далчев не са преведени на румънски език. Как творчеството му може да стигне до широката румънска публика?
Открих с нерадост, че Далчев е много малко преведен, в сравнение с другите български поети през този период, говоря даже и за модернистите, за символистите. И това много ме учуди. Защото според мен Далчев би се харесал на румънската публика, на румънския читател чрез тази негова предметна проза. В Далчевата поезия има едно противопоставяне между метафизичността или философията на живота, изразена чрез обикновените предмети, обикновените вещи. Това е среда, в която ние живеем - къщите, прозореца, коли, зазидания балкон. Това е път към румънския читател. Той би разбрал тази философия на живота, която представя Далчев.
Аз не превеждам поезия, не съм преводач на поезия, но си казах, че за да разбера Далчев, за да мога да разбера по-добре поетиката, динамиката на неговата поетика и да го представя на румънския изследовател, трябва да преведа на румънски част от стихотворенията му. И преведох отделни фрагменти.
Кой ще се заеме с превода на един такъв уникален поет, това е трудно за казване. Първо трябва да знаеш много добре езика. После трябва да познаваш атмосферата, средата, в която той твори. Така че не мога да ви кажа какъв е пътят. Но бих искала много да го разбера и аз. За да мога да го предложа на моите бивши студенти. Имам тази надежда, че някой от тях един ден ще седне и ще преведе не само Далчев. Тук мога да спомена моя бивша студентка - Ливия Нистор, която през септември ще замине за София в рамките на една стипендия и ще преведе част от поетиката на Йордан Ефтимов - съвременен български поет. Може би това е пътят.
Какви други български автори изучавате със студентите в университета?
Тази година изучавахме Паисий Хилендарски. Не знам как се възприема в България, но много се харесва на румънските студенти. Те даже преведоха няколко фрагмента от “История славянобългарска”, тъй като Паисий не е преведен, има само части, които са преведени. Минаваме към Софроний Врачански. И той много им хареса, въпреки че е възрожденски писател и е от друга епоха. Любен Каравелов с “Българи от старо време”, Петко Р. Славейков с “Изворът на белоногата”, минаваме после към класиците. Иван Вазов. Тук вече са представени на румънския читател. Вазов е преведен почти изцяло. Алеко Константинов с “Бай Ганьо”. Минаваме към модернистите - Пенчо Славейков и творците от така наречената “велика четворка”. После отиваме към символизма. И последният семестър изучаваме и съвременни български автори - Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Алек Попов и др. Опитваме се по някакъв привлекателен начин да свържем студентите с българската култура и с българския съвременен манталитет.
По привлекателен начин преподавате и “Цивилизация”. Разказвате на студентите дори за българската роза и за българската чалга. Как възприемат тези теми?
Те нямат задължителни теми. Аз им давам списък в началото и те си избират темата, която ще представят на колегите си. Харесва им. Говорим за парфюмите, за големите марки, които съдържат есенция на българска роза. Или за чалгата. Те правят сравнение с румънската чалга, която се слуша - “манеле”, сигурно сте чували. Говорим и за други такива интересни феномени, които ги привличат от по-практична част.
Колко студенти има в момента в секция “Българска филология?
Имаме първа година - там са 14 студенти. И трета година сега завършиха 6 студенти. Имаме приемни изпити през година. Групите не са големи, но мисля, че с по-малка група можеш да работиш много по-добре и те имат много повече възможности и след това да постъпят на добра работа.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Захари Карабашлиев представя новия си роман „Последният ловец на делфини“ с призив към и търсенето на истината
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен подготвя среща с известния български писател Захари Карабашлиев, която ще се проведе с цел представяне на неговия нов роман „Последният ловец на делфини“. Събитието е част от усилията ...
|
Избрано
Георги Господинов представя "Времеубежище" в Бразилия, Милена Минчева с уникален превод
Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е вече наличен на бразилския книжен пазар, след успешен превод на бразилски португалски. Авторът сподели новината, чрез своята страница във Фейсбук, подчертавайки значението на това издание за неговата кариера и за ...
|
Румяна Николаева (Шишкова) представя поетичната трилогия, предизвикваща читателите да се замислят за себе си
|
Ако сте поропуснали
Две години вдъхновение: читателски клуб събра любители на литературата на празник
Читателският клуб в Разград отбеляза своя втори рожден ден, утвърдил се като важен център за литературна активност и социална свързаност. Събитието, проведено в Художествената галерия „Проф. Илия Петров“, събра около 30 участници, които споделят ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |